إِذَا ٱلسَّمَآءُ ٱنفَطَرَتۡ ﴿١﴾
Когато небето се разкъса
بِسۡمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
إِذَا ٱلسَّمَآءُ ٱنفَطَرَتۡ ﴿١﴾
Когато небето се разкъса
وَإِذَا ٱلۡكَوَاكِبُ ٱنتَثَرَتۡ ﴿٢﴾
и когато планетите се разпръснат,
وَإِذَا ٱلۡبِحَارُ فُجِّرَتۡ ﴿٣﴾
и когато моретата бъдат отприщени,
وَإِذَا ٱلۡقُبُورُ بُعۡثِرَتۡ ﴿٤﴾
и когато гробовете бъдат преобърнати,
عَلِمَتۡ نَفۡسٞ مَّا قَدَّمَتۡ وَأَخَّرَتۡ ﴿٥﴾
ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.
يَـٰٓأَيُّهَا ٱلۡإِنسَٰنُ مَا غَرَّكَ بِرَبِّكَ ٱلۡكَرِيمِ ﴿٦﴾
О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ,
ٱلَّذِي خَلَقَكَ فَسَوَّىٰكَ فَعَدَلَكَ ﴿٧﴾
Който те сътвори и съчлени, и осъразмери?
فِيٓ أَيِّ صُورَةٖ مَّا شَآءَ رَكَّبَكَ ﴿٨﴾
В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.
كَلَّا بَلۡ تُكَذِّبُونَ بِٱلدِّينِ ﴿٩﴾
Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието.
وَإِنَّ عَلَيۡكُمۡ لَحَٰفِظِينَ ﴿١٠﴾
Но има над вас [ангели-] надзиратели
كِرَامٗا كَٰتِبِينَ ﴿١١﴾
благородни, записващи.
يَعۡلَمُونَ مَا تَفۡعَلُونَ ﴿١٢﴾
Знаят какво вършите.
إِنَّ ٱلۡأَبۡرَارَ لَفِي نَعِيمٖ ﴿١٣﴾
Праведниците ще са в блаженство,
وَإِنَّ ٱلۡفُجَّارَ لَفِي جَحِيمٖ ﴿١٤﴾
а разпътниците ще са в Огън.
يَصۡلَوۡنَهَا يَوۡمَ ٱلدِّينِ ﴿١٥﴾
Ще горят там в Съдния ден
وَمَا هُمۡ عَنۡهَا بِغَآئِبِينَ ﴿١٦﴾
и не ще избягат от него.
وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا يَوۡمُ ٱلدِّينِ ﴿١٧﴾
Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден?
ثُمَّ مَآ أَدۡرَىٰكَ مَا يَوۡمُ ٱلدِّينِ ﴿١٨﴾
И пак - откъде да знаеш ти какво е Съдният ден?
يَوۡمَ لَا تَمۡلِكُ نَفۡسٞ لِّنَفۡسٖ شَيۡـٔٗاۖ وَٱلۡأَمۡرُ يَوۡمَئِذٖ لِّلَّهِ ﴿١٩﴾
Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах.