وَٱلسَّمَآءِ وَٱلطَّارِقِ ﴿١﴾
Кълна се в небето и във Вечерницата!
بِسۡمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
وَٱلسَّمَآءِ وَٱلطَّارِقِ ﴿١﴾
Кълна се в небето и във Вечерницата!
وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا ٱلطَّارِقُ ﴿٢﴾
А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата?
ٱلنَّجۡمُ ٱلثَّاقِبُ ﴿٣﴾
Звездата с пронизваща светлина.
إِن كُلُّ نَفۡسٖ لَّمَّا عَلَيۡهَا حَافِظٞ ﴿٤﴾
Над всяка душа има надзорник.
فَلۡيَنظُرِ ٱلۡإِنسَٰنُ مِمَّ خُلِقَ ﴿٥﴾
И да погледне човекът от какво бе сътворен!
خُلِقَ مِن مَّآءٖ دَافِقٖ ﴿٦﴾
Бе сътворен от изтласкваща се вода,
يَخۡرُجُ مِنۢ بَيۡنِ ٱلصُّلۡبِ وَٱلتَّرَآئِبِ ﴿٧﴾
която излиза измежду гръбнака и ребрата.
إِنَّهُۥ عَلَىٰ رَجۡعِهِۦ لَقَادِرٞ ﴿٨﴾
Способен е Той да го върне -
يَوۡمَ تُبۡلَى ٱلسَّرَآئِرُ ﴿٩﴾
в Деня, когато ще бъдат изявени тайните
فَمَا لَهُۥ مِن قُوَّةٖ وَلَا نَاصِرٖ ﴿١٠﴾
и не ще има той нито сила, нито избавител.
وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلرَّجۡعِ ﴿١١﴾
Кълна се в небето, от което вали,
وَٱلۡأَرۡضِ ذَاتِ ٱلصَّدۡعِ ﴿١٢﴾
и в земята, която се разпуква,
إِنَّهُۥ لَقَوۡلٞ فَصۡلٞ ﴿١٣﴾
че това е слово-разграничение.
وَمَا هُوَ بِٱلۡهَزۡلِ ﴿١٤﴾
А не е шега.
إِنَّهُمۡ يَكِيدُونَ كَيۡدٗا ﴿١٥﴾
Те замислят с умисъл.
وَأَكِيدُ كَيۡدٗا ﴿١٦﴾
И Аз замислям с умисъл.
فَمَهِّلِ ٱلۡكَٰفِرِينَ أَمۡهِلۡهُمۡ رُوَيۡدَۢا ﴿١٧﴾
И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!