وَٱلنَّـٰزِعَٰتِ غَرۡقٗا ﴿١﴾
Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила
بِسۡمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
وَٱلنَّـٰزِعَٰتِ غَرۡقٗا ﴿١﴾
Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила
وَٱلنَّـٰشِطَٰتِ نَشۡطٗا ﴿٢﴾
и в изваждащите [ги] нежно,
وَٱلسَّـٰبِحَٰتِ سَبۡحٗا ﴿٣﴾
и в спускащите се бързо,
فَٱلسَّـٰبِقَٰتِ سَبۡقٗا ﴿٤﴾
и в гонещите се в надпревара,
فَٱلۡمُدَبِّرَٰتِ أَمۡرٗا ﴿٥﴾
и в изпълняващите повелите!
يَوۡمَ تَرۡجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ ﴿٦﴾
В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена],
تَتۡبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ ﴿٧﴾
ще последва второто [протръбяване].
قُلُوبٞ يَوۡمَئِذٖ وَاجِفَةٌ ﴿٨﴾
Някои сърца в този Ден ще тръпнат.
أَبۡصَٰرُهَا خَٰشِعَةٞ ﴿٩﴾
Погледите им ще бъдат сведени.
يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرۡدُودُونَ فِي ٱلۡحَافِرَةِ ﴿١٠﴾
Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,
أَءِذَا كُنَّا عِظَٰمٗا نَّخِرَةٗ ﴿١١﴾
нима, след като бяхме прогнили кости?”
قَالُواْ تِلۡكَ إِذٗا كَرَّةٌ خَاسِرَةٞ ﴿١٢﴾
Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”
فَإِنَّمَا هِيَ زَجۡرَةٞ وَٰحِدَةٞ ﴿١٣﴾
То е само едно протръбяване -
فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ ﴿١٤﴾
и ето всички - възкръснали!
هَلۡ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ ﴿١٥﴾
[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?
إِذۡ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلۡوَادِ ٱلۡمُقَدَّسِ طُوًى ﴿١٦﴾
Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа:
ٱذۡهَبۡ إِلَىٰ فِرۡعَوۡنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ ﴿١٧﴾
“Иди при Фараона! Той престъпи.
فَقُلۡ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ ﴿١٨﴾
И кажи: “Не ще ли се пречистиш,
وَأَهۡدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخۡشَىٰ ﴿١٩﴾
да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””
فَأَرَىٰهُ ٱلۡأٓيَةَ ٱلۡكُبۡرَىٰ ﴿٢٠﴾
И му показа [Муса] най-голямото знамение.
فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ ﴿٢١﴾
И взе го за лъжа, и се възпротиви.
ثُمَّ أَدۡبَرَ يَسۡعَىٰ ﴿٢٢﴾
После се отвърна с упорство.
فَحَشَرَ فَنَادَىٰ ﴿٢٣﴾
И насъбра [хората си], и прогласи.
فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلۡأَعۡلَىٰ ﴿٢٤﴾
Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”
فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلۡأٓخِرَةِ وَٱلۡأُولَىٰٓ ﴿٢٥﴾
И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبۡرَةٗ لِّمَن يَخۡشَىٰٓ ﴿٢٦﴾
В това има поучение за всеки богобоязлив.
ءَأَنتُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُۚ بَنَىٰهَا ﴿٢٧﴾
Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.
رَفَعَ سَمۡكَهَا فَسَوَّىٰهَا ﴿٢٨﴾
Въздигна неговия свод и го изравни,
وَأَغۡطَشَ لَيۡلَهَا وَأَخۡرَجَ ضُحَىٰهَا ﴿٢٩﴾
и потъмни нощта му, и изведе утрото му,
وَٱلۡأَرۡضَ بَعۡدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ ﴿٣٠﴾
и земята след това разпростря.
أَخۡرَجَ مِنۡهَا مَآءَهَا وَمَرۡعَىٰهَا ﴿٣١﴾
Извади от нея водите и пасбищата й,
وَٱلۡجِبَالَ أَرۡسَىٰهَا ﴿٣٢﴾
и планините поби
مَتَٰعٗا لَّكُمۡ وَلِأَنۡعَٰمِكُمۡ ﴿٣٣﴾
за ползване от вас и от вашия добитък.
فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلۡكُبۡرَىٰ ﴿٣٤﴾
И когато настъпи Голямото прииждане,
يَوۡمَ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ مَا سَعَىٰ ﴿٣٥﴾
тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,
وَبُرِّزَتِ ٱلۡجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ ﴿٣٦﴾
и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...
فَأَمَّا مَن طَغَىٰ ﴿٣٧﴾
За който е престъпвал
وَءَاثَرَ ٱلۡحَيَوٰةَ ٱلدُّنۡيَا ﴿٣٨﴾
и е предпочел земния живот,
فَإِنَّ ٱلۡجَحِيمَ هِيَ ٱلۡمَأۡوَىٰ ﴿٣٩﴾
обиталището е Адът.
وَأَمَّا مَنۡ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفۡسَ عَنِ ٱلۡهَوَىٰ ﴿٤٠﴾
За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта,
فَإِنَّ ٱلۡجَنَّةَ هِيَ ٱلۡمَأۡوَىٰ ﴿٤١﴾
обиталището е Раят.
يَسۡـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرۡسَىٰهَا ﴿٤٢﴾
Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”
فِيمَ أَنتَ مِن ذِكۡرَىٰهَآ ﴿٤٣﴾
Какво [знание имаш] ти да го споменеш?
إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ ﴿٤٤﴾
При твоя Господ е пределът му.
إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخۡشَىٰهَا ﴿٤٥﴾
Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.
كَأَنَّهُمۡ يَوۡمَ يَرَوۡنَهَا لَمۡ يَلۡبَثُوٓاْ إِلَّا عَشِيَّةً أَوۡ ضُحَىٰهَا ﴿٤٦﴾
В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.