لَآ أُقۡسِمُ بِهَٰذَا ٱلۡبَلَدِ ﴿١﴾
Не! Кълна се в този град [Мека] -
بِسۡمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
لَآ أُقۡسِمُ بِهَٰذَا ٱلۡبَلَدِ ﴿١﴾
Не! Кълна се в този град [Мека] -
وَأَنتَ حِلُّۢ بِهَٰذَا ٱلۡبَلَدِ ﴿٢﴾
на теб [о, Мухаммад] този град ти беше позволен, -
وَوَالِدٖ وَمَا وَلَدَ ﴿٣﴾
и в родителя [Адам], и в неговото потомство!
لَقَدۡ خَلَقۡنَا ٱلۡإِنسَٰنَ فِي كَبَدٍ ﴿٤﴾
Ние сътворихме човека в трудности.
أَيَحۡسَبُ أَن لَّن يَقۡدِرَ عَلَيۡهِ أَحَدٞ ﴿٥﴾
Нима смята, че никой не ще го надмогне?
يَقُولُ أَهۡلَكۡتُ مَالٗا لُّبَدًا ﴿٦﴾
Казва: “Пропилях огромно богатство.”
أَيَحۡسَبُ أَن لَّمۡ يَرَهُۥٓ أَحَدٌ ﴿٧﴾
Нима смята, че никой не го е видял?
أَلَمۡ نَجۡعَل لَّهُۥ عَيۡنَيۡنِ ﴿٨﴾
Не му ли дадохме Ние две очи
وَلِسَانٗا وَشَفَتَيۡنِ ﴿٩﴾
и език, и устни,
وَهَدَيۡنَٰهُ ٱلنَّجۡدَيۡنِ ﴿١٠﴾
и му посочихме двата пътя,
فَلَا ٱقۡتَحَمَ ٱلۡعَقَبَةَ ﴿١١﴾
ала той не пое стръмния път.
وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا ٱلۡعَقَبَةُ ﴿١٢﴾
Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път?
فَكُّ رَقَبَةٍ ﴿١٣﴾
Да се освободи роб
أَوۡ إِطۡعَٰمٞ فِي يَوۡمٖ ذِي مَسۡغَبَةٖ ﴿١٤﴾
или да се даде храна в ден на глад
يَتِيمٗا ذَا مَقۡرَبَةٍ ﴿١٥﴾
на сирак - роднина
أَوۡ مِسۡكِينٗا ذَا مَتۡرَبَةٖ ﴿١٦﴾
или на окаян клетник.
ثُمَّ كَانَ مِنَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَتَوَاصَوۡاْ بِٱلصَّبۡرِ وَتَوَاصَوۡاْ بِٱلۡمَرۡحَمَةِ ﴿١٧﴾
И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.
أُوْلَـٰٓئِكَ أَصۡحَٰبُ ٱلۡمَيۡمَنَةِ ﴿١٨﴾
Тези са хората на десницата.
وَٱلَّذِينَ كَفَرُواْ بِـَٔايَٰتِنَا هُمۡ أَصۡحَٰبُ ٱلۡمَشۡـَٔمَةِ ﴿١٩﴾
А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.
عَلَيۡهِمۡ نَارٞ مُّؤۡصَدَةُۢ ﴿٢٠﴾
Ще бъдат затворени в Огъня.