وَٱلشَّمۡسِ وَضُحَىٰهَا ﴿١﴾
Кълна се в слънцето и в неговото сияние,
بِسۡمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ
وَٱلشَّمۡسِ وَضُحَىٰهَا ﴿١﴾
Кълна се в слънцето и в неговото сияние,
وَٱلۡقَمَرِ إِذَا تَلَىٰهَا ﴿٢﴾
и в луната, която го следва,
وَٱلنَّهَارِ إِذَا جَلَّىٰهَا ﴿٣﴾
и в деня, който го проявява,
وَٱلَّيۡلِ إِذَا يَغۡشَىٰهَا ﴿٤﴾
и в нощта, която го покрива,
وَٱلسَّمَآءِ وَمَا بَنَىٰهَا ﴿٥﴾
и в небето, и в Онзи, Който го е съградил,
وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا طَحَىٰهَا ﴿٦﴾
и в земята, и в Онзи, Който я е разпрострял,
وَنَفۡسٖ وَمَا سَوَّىٰهَا ﴿٧﴾
и в душата, и в Онзи, Който я е създал,
فَأَلۡهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقۡوَىٰهَا ﴿٨﴾
и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост!
قَدۡ أَفۡلَحَ مَن زَكَّىٰهَا ﴿٩﴾
Сполучва онзи, който я пречиства.
وَقَدۡ خَابَ مَن دَسَّىٰهَا ﴿١٠﴾
А губи онзи, който се омърсява.
كَذَّبَتۡ ثَمُودُ بِطَغۡوَىٰهَآ ﴿١١﴾
Самудяните отричаха поради своето непокорство.
إِذِ ٱنۢبَعَثَ أَشۡقَىٰهَا ﴿١٢﴾
Когато най-злият от тях се втурна към камилата
فَقَالَ لَهُمۡ رَسُولُ ٱللَّهِ نَاقَةَ ٱللَّهِ وَسُقۡيَٰهَا ﴿١٣﴾
и пратеникът на Аллах [Салих] им каза: “Не посягайте на камилата на Аллах и не й пречете да пие!”,
فَكَذَّبُوهُ فَعَقَرُوهَا فَدَمۡدَمَ عَلَيۡهِمۡ رَبُّهُم بِذَنۢبِهِمۡ فَسَوَّىٰهَا ﴿١٤﴾
ала го взеха за лъжец и я заклаха, - тогава техният Господ ги унищожи заради греха им - поравно.
وَلَا يَخَافُ عُقۡبَٰهَا ﴿١٥﴾
Не се страхува Той за последствието.