عُذۡرًا أَوۡ نُذۡرًا ﴿٦﴾
с извинение или предупреждение -
113 Аят · Теми · bg
عُذۡرًا أَوۡ نُذۡرًا ﴿٦﴾
с извинение или предупреждение -
يَوۡمَ يَقُومُ ٱلرُّوحُ وَٱلۡمَلَـٰٓئِكَةُ صَفّٗاۖ لَّا يَتَكَلَّمُونَ إِلَّا مَنۡ أَذِنَ لَهُ ٱلرَّحۡمَٰنُ وَقَالَ صَوَابٗا ﴿٣٨﴾
в Деня, в който Духът [Джибрил] и ангелите ще се възправят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.
إِنَّهُۥ لَقَوۡلُ رَسُولٖ كَرِيمٖ ﴿١٩﴾
той [Коранът] е слово на достоен пратеник,
ذِي قُوَّةٍ عِندَ ذِي ٱلۡعَرۡشِ مَكِينٖ ﴿٢٠﴾
имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона.
مُّطَاعٖ ثَمَّ أَمِينٖ ﴿٢١﴾
Покоряват му се [ангелите] там, доверен е.
كَلَّآۖ إِذَا دُكَّتِ ٱلۡأَرۡضُ دَكّٗا دَكّٗا ﴿٢١﴾
Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلۡمَلَكُ صَفّٗا صَفّٗا ﴿٢٢﴾
и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,
وَجِاْيٓءَ يَوۡمَئِذِۭ بِجَهَنَّمَۚ يَوۡمَئِذٖ يَتَذَكَّرُ ٱلۡإِنسَٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكۡرَىٰ ﴿٢٣﴾
и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
إِنَّآ أَنزَلۡنَٰهُ فِي لَيۡلَةِ ٱلۡقَدۡرِ ﴿١﴾
Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.
وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا لَيۡلَةُ ٱلۡقَدۡرِ ﴿٢﴾
Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?
لَيۡلَةُ ٱلۡقَدۡرِ خَيۡرٞ مِّنۡ أَلۡفِ شَهۡرٖ ﴿٣﴾
Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца.
تَنَزَّلُ ٱلۡمَلَـٰٓئِكَةُ وَٱلرُّوحُ فِيهَا بِإِذۡنِ رَبِّهِم مِّن كُلِّ أَمۡرٖ ﴿٤﴾
Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея - с позволението на техния Господ - за всяка повеля.
سَلَٰمٌ هِيَ حَتَّىٰ مَطۡلَعِ ٱلۡفَجۡرِ ﴿٥﴾
Мир е тя до началото на развиделяването.