أَلَمۡ نَجۡعَلِ ٱلۡأَرۡضَ مِهَٰدٗا ﴿٦﴾
Не сторихме ли Ние земята постеля
481 Аят · Теми · bg
أَلَمۡ نَجۡعَلِ ٱلۡأَرۡضَ مِهَٰدٗا ﴿٦﴾
Не сторихме ли Ние земята постеля
وَٱلۡجِبَالَ أَوۡتَادٗا ﴿٧﴾
и планините - подпори?
وَخَلَقۡنَٰكُمۡ أَزۡوَٰجٗا ﴿٨﴾
И ви сътворихме по двойки,
وَجَعَلۡنَا نَوۡمَكُمۡ سُبَاتٗا ﴿٩﴾
и сторихме съня ви покой,
وَجَعَلۡنَا ٱلَّيۡلَ لِبَاسٗا ﴿١٠﴾
и сторихме нощта покров,
وَجَعَلۡنَا ٱلنَّهَارَ مَعَاشٗا ﴿١١﴾
и сторихме деня за препитание,
وَبَنَيۡنَا فَوۡقَكُمۡ سَبۡعٗا شِدَادٗا ﴿١٢﴾
и съградихме над вас седем непоклатими небеса,
وَجَعَلۡنَا سِرَاجٗا وَهَّاجٗا ﴿١٣﴾
и сторихме [слънцето] горящ светилник,
وَأَنزَلۡنَا مِنَ ٱلۡمُعۡصِرَٰتِ مَآءٗ ثَجَّاجٗا ﴿١٤﴾
и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,
لِّنُخۡرِجَ بِهِۦ حَبّٗا وَنَبَاتٗا ﴿١٥﴾
за да извадим чрез нея зърна и растения,
وَجَنَّـٰتٍ أَلۡفَافًا ﴿١٦﴾
и гъсти градини.
إِنَّ يَوۡمَ ٱلۡفَصۡلِ كَانَ مِيقَٰتٗا ﴿١٧﴾
Денят на разделението е уречен -
يَوۡمَ يُنفَخُ فِي ٱلصُّورِ فَتَأۡتُونَ أَفۡوَاجٗا ﴿١٨﴾
Денят, когато се протръби с Рога и ще дойдете на тълпи,
وَفُتِحَتِ ٱلسَّمَآءُ فَكَانَتۡ أَبۡوَٰبٗا ﴿١٩﴾
и ще се разтвори небето, и ще стане на двери,
وَسُيِّرَتِ ٱلۡجِبَالُ فَكَانَتۡ سَرَابًا ﴿٢٠﴾
и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.
إِنَّ جَهَنَّمَ كَانَتۡ مِرۡصَادٗا ﴿٢١﴾
Адът е в очакване
إِذَا ٱلسَّمَآءُ ٱنشَقَّتۡ ﴿١﴾
Когато небето се разцепи
وَأَذِنَتۡ لِرَبِّهَا وَحُقَّتۡ ﴿٢﴾
и се вслуша в своя Господ, и се подчини,
وَإِذَا ٱلۡأَرۡضُ مُدَّتۡ ﴿٣﴾
и когато земята бъде разстлана,
وَأَلۡقَتۡ مَا فِيهَا وَتَخَلَّتۡ ﴿٤﴾
и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни,
وَأَذِنَتۡ لِرَبِّهَا وَحُقَّتۡ ﴿٥﴾
и се вслуша в своя Господ, и се подчини...
أَفَلَا يَنظُرُونَ إِلَى ٱلۡإِبِلِ كَيۡفَ خُلِقَتۡ ﴿١٧﴾
И нима не виждат как бяха сътворени камилите
وَإِلَى ٱلسَّمَآءِ كَيۡفَ رُفِعَتۡ ﴿١٨﴾
и как бе въздигнато небето,
وَإِلَى ٱلۡجِبَالِ كَيۡفَ نُصِبَتۡ ﴿١٩﴾
и как бяха възправени планините,
وَإِلَى ٱلۡأَرۡضِ كَيۡفَ سُطِحَتۡ ﴿٢٠﴾
и как бе разпростряна земята?
فَذَكِّرۡ إِنَّمَآ أَنتَ مُذَكِّرٞ ﴿٢١﴾
И напомняй! Ти си само за да напомняш.
لَّسۡتَ عَلَيۡهِم بِمُصَيۡطِرٍ ﴿٢٢﴾
Не си над тях властващ,
إِلَّا مَن تَوَلَّىٰ وَكَفَرَ ﴿٢٣﴾
но който се отвърне и не повярва,
فَيُعَذِّبُهُ ٱللَّهُ ٱلۡعَذَابَ ٱلۡأَكۡبَرَ ﴿٢٤﴾
него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада].
إِنَّ إِلَيۡنَآ إِيَابَهُمۡ ﴿٢٥﴾
При Нас е тяхното завръщане.
ثُمَّ إِنَّ عَلَيۡنَا حِسَابَهُم ﴿٢٦﴾
После Наша грижа е тяхната равносметка.